Арт
салон
|...............................................................................................................................................................|
Home
NEST-ART
- представя
Арт
- салон
- Николай Стайковски
Роденият на 11 май 1956 г. в Плевен Николай Стайковски, завършва Художествена гимназия през 1975 г. в София. След военната служба, от 1977 до 1981г. следва в Академията за изящни изкуства във Варшава/ Полша при проф. А. Руджински, проф. Х. Хростовска и проф. Е. Марковски. Започва във факултет „Вътрешна архитектура и оформление на изложби”, а след това-„Графика”.
Образованието му е прекъснато за политически убеждения…
През 1982 – 1983г. учи „живопис” при проф. С. Русев, а през 1986г. Завършва „графика” в Националната художествена академия в София при проф. Галилей Симеонов
Следва следдипломна специализация (1999-2001) в Академията за изящни изкуства във Варшава при проф. Рафал Стрент, а през 2001-2002 – специализация в педагогическия факултет, катедра изкуство на Радомската политехника при проф. Кшищоф Визнер
През 2002 получава възможност да направи докторат в Католическия Университет в Люблин при проф.Ламенски, но по семейни причини се завръща в България.
Член е на СБХ от 1994 г.,на Агенцията за защита на авторските права ИЗА-Арт и на Националната Асоциация за Дизайн и Реклама от 1998 г. Членува в Ротари Клуб Плевен до 1998 г., след което учредява РК Троян.
Участва в международни пленери в България, Полша, Словакия, като голяма част от самостоятелните му изложби са организирани зад граница или с участието или домакинството на чужди институти.
Над 50 са индивидуалните му вернисажи в България и чужбина. А участието му в десетки общи художествени изложби, представителни изложби зад граница, както и в много международни изложби /Международно биенале на графиката-Варна, Международно триенале-София, Биенале на хумора и сатирата-Габрово, Инт. мини принт-Леседра,биеналета за екслибрис и др/ могат само да допълнят биографията на талантливия художник.
Доказателство е, че Николай Стайковски е лауреат на награди, в т.ч. втора награда на национален конкурс за плакат –1988 г., втора награда на конкурса „Варшавска графика” – 1999 г. и специална награда на Съюза на полските художници-2000 г..
Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, ХГ „Илия Бешков”, Историческия музей-Плевен и други институции и частни колекции в Европа.
В момента твореца се представлява от галерия "NEST Art". Някои от неговите творби, показани по-долу и могат да бъдат закупени. Ако сте заинтересовани за някоя творба не се колебайте да се обърнете към нас.
По повод изложба, наречена „Руни и Орфестази“
Но преди да продължим, нека да разшифроваме двете думи от заглавието: „руни“ – това са знаците, използвани от германските народи на Британските острови и на Скандинавския полуостров. В тях няма елементи, които да са част от кръг или окръжност и поради това много лесно могат да бъдат нанесени върху всяка повърхност с твърд остър предмет. Например – върху камък – с длето; върху дърво – с брадва. С термина „орфестази“ пък се означават храмовите пози. От една страна знаковостта на изложбата се дължи на това, че отдавна не бяхме имали изложба толкова тайнствена и поради това, притегателна за любителите на живописта.
От друга страна – Николай Стайковски винаги се е вълнувал от необичайния смисъл, които крият древните писмена – в частност руните
Навлязъл е дълбоко в изучаването на техния смисъл и тълкуване – нещо повече, личи си, че ги е обикнал и ги е направил един от обектите, които изобразява в своята живопис – около една трета от експонатите са живописни изображения на отделни руни, а има и няколко, които представляват цялостни „рунически“ надписи. Те са и негова своеобразна запазена марка – когато човек ги види, с комплекса от своята необичайна графичност на структурата и живописна изразителност, те се набиват в съзнанието на зрителя и той вече няма нито как да ги забрави, нито как да обърка автора на тази живопис с някой негов колега.
При откриването на изложбата Антон Стайков, в краткото си слово, подчерта необикновената роля на това – художникът да се види заобиколен от своите произведения и да може по този начин да направи цялостна равносметка на творческото си дело. В този смисъл Николай Стайковски се представа пред зрителя като художник, който не само е овладял живописната материя и всичко, свързано с нейният сложен изобразителен език, но вглеждането му в света, търсенето на дълбокия смисъл на битието и на неговите материални и нематериални съставки го води до необходимостта да сподели своите открития със зрителя, в известен смисъл – да влезе в диалог със него и да го зарадва.
А радостта идва от откритието, че древните глинени идоли имат освен всичко и портретен смисъл, че времето и тяхното изучаване ще носят все повече древна, ценна и полезна информация за потомците, а неговата работа като художник е да разкрие това, чрез красотата, която може да види в тях и с творчеството, което да ги извади от забвението, в което те са потънали, скрити в музейните депа или зад дебелите стъкла на изложбените витрини.
Това се отнася най-много и към представените графики
Тяхната структура е нарочно усложнена и често пъти е съчетание от различни елементи, които учените причисляват към различни неолитни и енеолитни култури, които са се развивали по българските земи, а днес се разкриват по време на разкопки. За разлика от изследователите – историци и археолози – които се отнасят хладно, отстранено и с необходимата доза скептицизъм, то отношението към тия предмети, което появява Николай Стайковски е противоположно – той ти приема с необходимата гама от емоции, които те предизвикват и стават обекти на преклонение и като че ли заживяват отново сред нас.
Неговите графики са безупречни не само откъм техника и технология – в това няма спор, това неговите колеги отдавна признават, но той съумява да извлече и предаде емоцията, която този предмет е съхранил през хилядолетията. Тогава огромната времева дистанция се стопява и ние чувстваме, че между екзистенциалните проблеми на първобитния и на днешния човек няма кой знае каква и колко голяма разлика; че тези проблеми на човека започват от неговото появяване, разтягат се през хилядолетията, обуславят се и се модифицират от различни фактори, но и до днес нямат решение. Това е най-ценното – корените, по които хилядолетия текат живителните сокове на историческата памет са уловени от Николай Стайковски и с безпощадната правда на художественото си пресътворяване са станали част от днешния ни живот и съдба.
Ние не сме изолирани нито в пространството нито във времето, но получаваме от миналото само онова, което може да разберем с ума си, да облагородим с чувствата си да преумножим и да съхраним с надеждата, че тези които идват след нас ще се вглеждат по същия начин и ще се питат какво ние искаме да им кажем. Николай Стайковски е художникът, който още днес се стреми да отговори на тези въпроси.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
Картините на самобитният творец Николай Стайковски са ярки, запомнящи се, разнообразни, с особено богата фактура, цвят и съдържание, изпълнени със специфична маслена техника. Те представляват един особен поглед на нашия живот. Едно духовно богатство на всеки един колекционер, на всеки човек, който се е докоснал до пиктограмите/йероглифи, един талисман, който всеки дом би трябвало да притежава.
Един сън, но кой рисува сънища? – Вгледайте се в картините на Николай Стайковски и ще откриете вашите духовни пътувания в света на сънищата!
Виктор Поляков
Цикъл „Рунически послания”
Картините от цикъл „Рунически послания” са както предмети на Красотата, на изкуството, така и – на Силата, т.е. „талисмани” или програми, помагащи да се осъществят нашите мечти и смисъла на живота ни. За много хора руните – тези ъгловати, загадъчни форми, гравирани или изрисувани върху дърво, камък или лични вещи, са таен код, който по мистериозен начин освобождава сила, помагаща да се изяви желаното, ограничаваща вредните влияния или разкриваща нещата, които бъдещето съдържа. Те могат да ни научат, колко важно е да гледаме навътре и сами да почувстваме взаимодействието между физическото и духовното, проявеното и непроявеното, вътрешното и външното.
Какво са руните? За нас – загадка! Това са древни писмености, тайнствени пиктограми, символизиращи и свързващи ни с природни стихии, поглед в бъдещето или средство за реализиране на съкровените ни желания. Смята се, че руните не са продукт на човешкото съзнание или просто символи, представляващи нещо друго, а образци или носители на енергиен потенциал, предхождащ веществото, който поражда движение. Te са силите, даващи мощ на действието, на преобразуващите промени в нас и в заобикалящата ни действителност. Природата не е предмет, а процес, чрез който изявата от невидимото във физическа форма става възможно като изразяване на духовната „субстанция”.
Руните са били дадени като дар на човечеството, като благодат за хората. Някои картини представляват имена на конкретни лица, транскрибирани с рунически знаци и допълнени с подходящите за тях символни послания. Художникът постоянно получава такива поръчки и отдавна се е убедил, както в това, че тези картини – програми вършат работа, така и в това, че имената, които всеки носи, не са случайни. Има тясна връзка между човека, от една страна, с неговите качества и това, което му се случва или предстои да му се случи и от друга страна- със специфичните вибрации на неговото име и със значението на графичните символи, с които то е изписано. Руните са заредени енергийно и семантично през хилядолетията и по един деликатен начин и наистина помагат, както да се разберем и осъзнаем по-добре, така и да засилим възможностите си да изпълним своите цели в живота!
1. Вечна любов и Благополучие в охра, 60x55 cm., маслени бои/картон,
цена: Попитай
21. Любо-Вечна любов и Благополучие , 18x24 cm., маслени бои/платно,
цена: Попитай
Цикъл "Орфистази"
Картините от цикъл „Орфистази” /храмови пози/ са вдъхновени от блестящата материална и духовна култура на неолита и халколита, когато по нашите земи преди 7 хилядолетия се е развивала една изключителна цивилизация, изпреварила с хиляди години Анатолия, Микенската и Минойската култури, както и Старото Египетско царство. Разчитането на древната тракийска писменост от Д-р Стефан Гайдарски, както и новите артефакти допълнително осветиха този важен етап на развитие на съзнанието.